Каретата на съдбата

Не ме гледай така, не желая

кочияши в каретата на съдбата.

Не изправяй гръб, не удряй с камшика,

не пришпорвай конете към скъпата зала.

Не очаквай да повдигна полите си,

с лачен ток да докосна стъпалото,

да цитирам „Мадам Бовари“,

господа да припадат по тротоарите,

поразени от красотата ми.

Аз тичам полугола из поляните,

заспивам уморена на разсъмване,

купувам си поли от циганките,

къпя се в реката чак до мръкнало.

Едва що изрекла това,

поглеждаш ме строго и осъдително,

слагам червило, пръскам парфюм

и привидно щастливи излизаме.

Елегантно повдигам полите си,

с лачен ток докосвам стъпалото.

Честито, съпруже, получи бакшиш -

един господин припадна на тротоара.