Мечти

-Хей, лихварю, не видя ли мечтите ми? Не разбра ли по кой път поеха?

-Да, видях ги снощи по мръкнало – окаяни и в дрипави дрехи.

Гологлави, с боси крака, с очи хлътнали, тъпчеха пъртина в снега.

Накъде в този студ босоноги? - запитах ги като доброжелател,

а те се спряха и отвърнаха – Да търсим по – достоен притежател!

А после чух от селската клюкарка – предлагали се по петаче всяка.

-Но аз изпих парите вчера в кръчмата! А как сега да ги откупя?

-Не се отчайвай, скъпи ми приятелю, ще ти предложа истинска разтуха.

Ела насам, послушай ме за малко– не се гневи и не плачи,

ще ти продам една мечта срещу стотинки само, мечтата– да върнеш мечтите си!