СЪН

от Христина Дакова

Купих ти бяла нощница. Защо никога не облече бялата нощница, която ти купих? Вървях след теб, бялата ти нощница беше увиснала на дупето. Потна и омачкана, се увиваше около бедрата ти, а ти я оправяше с ръка без да забелязваш. Толкова ли важно беше да стигнеш там, че не усети как бялата ти нощница се мъчи да те съблече. Тъмно е. Но това е нормално, когато носиш нощница. Затичах се, обърнах главата ти.

Никога няма да забравя втори септември - денят, в който нищо не се случи. Никога няма да си спомня втори септември. Алармата не звънеше. Не чувах мелодията, която ти избра. Не мразех тази мелодия. Ти не ме ущипа, не усетих аромата на мръсната ти коса, когато се наведе над мен и облиза крайчеца на устата ми. Не се обърнах за още пет минути. Ти не стана, не отвори прозореца. Не обърнах внимание на любимата ти червена, сатенена пижама. Не ми направи чай вместо кафе. Не ти се разсърдих. Не се ядосах, че вместо да идеш да купиш кафе постави ръката ми върху издутия си корем. Не усетих нищо да мърда вътре. Не се вбесих, че си ми скрила цигарите. Не си тръгнах. Не излязох на улицата, не видях кучето, което продължаваше да върви, въпреки, че червата му бяха увиснали. Детето не плачеше. Не отидох до павильона, не си купих две кутии цигари вместо една. Не седнах в кафенето. Не си поръчах кафе. Тя не беше там. Не беше по-красива от теб, не гледаше по умно. Не ми се усмихна. Не загасих наполовина изпушената цигара. Не тръгнах след нея. Не заваля. Капките не се стичаха в устата ми. Не падна гръм пред мен. Тя не се наведе да извади тока си от паветата. Не видях червените й прашки. Не я последвах. Тя не се обърна. Не се изплю в калта. Не вървях дълго. Не стигнах края на града. Не търсих четирилистна детелина в тревата. Майка ми не ми се обади. Не ми каза под сурдинка, че съм некадърник. Не се ядосах. Не отидох на работа. Шефът ми не ме повиши. Не гледах през прозореца. Не си мислих за червените й прашки.Ти не ми се обади. Не ми каза, че е момче. Не избра онова глупаво име. Моето. Не бях щастлив. Не бях виновен, че вместо за червената ти пижама, мисля за червените й прашки. Не излязох на обяд. Не си поръчах уиски вместо супа. Тя не беше там. Не беше по-красива от теб, не гледаше по-умно. Не ми се усмихна. Не загасих наполовина изпушената цигара. Не тръгнах след нея. Слънцето не светеше. Не изгаряше клепачите ми. Тя не се наведе да вдигне стотинката. Не видях черните й прашки. Не я последвах. Тя не се обърна. Не стигнах края на града. Не ти избирах цвете в тревата. Ти не ми се обади. Не ми каза под сурдинка, че съм некадърник. Не се ядосах. Не се прибрах вкъщи. Не вървях дълго по изсъхналите улици. Не влязох в магазина. Не гледах дълго бялата нощница. Не я докосвах, не я миришех. Не ти купих бяла нощница.

Купих ти бяла нощница. Защо никога не облече бялата нощница, която ти купих? Вървях след теб, бялата ти нощница беше увиснала на дупето. Потна и омачкана, се увиваше около бедрата ти, а ти я оправяше с ръка без да забелязваш. Толкова ли важно беше да стигнеш там, че не усети как бялата ти нощница се мъчи да те съблече. Тъмно е. Но това е нормално, когато носиш нощница. Затичах се, обърнах главата ти.