Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.03.2017 16:49 - Загадката
Автор: prozaichnapoeziq Категория: Поезия   
Прочетен: 339 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 09.03.2017 17:54


Загадката
от Христина Дакова

-Хей, виж се само! – възкликна Калина и отстъпи крачка назад. – Това ти ли си?

Пуснах неловка усмивка, целунах я по бузата, повдигнах я нежно и я преместих от входната врата, за да вляза. Побързах да си взема студена бира от хладилника, да отхлабя колана, да седна на дивана и да запаля цигара. Калина стърчеше по средата на хола и ме оглеждаше със светнал поглед.

-Но ти си свалил поне пет килограма! И шкембето го няма!

Потупа ме по изтънялата талия, разкикоти се и се хвърли в прегръдките ми. – Не знаех, че имаш ризи. Синьото страхотно подчертава очите ти. И как така се отърва от брадата?

Вдигнах безпомощно рамене. – Но защо мълчиш? Кажи на какво се дължи промяната!

-На Станка Ушева – казах и въздъхнах.

-Коя е Станка Ушева?

-Нямам представа.

Последните два часа бях прекарал в догадки коя е Станка Ушева и защо така безцеремонно се намеси в живота ми. А след като си дадох сметка, че е занимавала мислите ми през целия път към София, намразих и себе си и нея. И ето, сега – дълго очаквания пристан - свободната от Станка Ушева зона се сгромолясваше изпод краката ми. Калина разтваряше широко обятията си, за да прегърне темата Станка Ушева. Бях загубен.

Майка ми се пенсионира наскоро и с Калина решихме да прекарам една седмица от лятната си отпуска с нея. Ще я подкрепиш с присъствието си – каза Калина, а аз ще завърша романа си на спокойствие. Пристигнах в Ловеч за вечеря, без да подозирам, че на следващата сутрин ще започне ерата Станка Ушева. Понеже преядох, реших, че ще спя до късно. Към седем сутринта майка ми влетя в стаята и започна да дрънка.

-Не си мисли, че ще спиш до обяд. Навремето Станка Ушева казваше, че преспиването е също толкова вредно, колкото и недоспиването. Няма да ти помогне срещу бръчките, а и ще те заболи главата. А заболи ли те главата, целият ден е загубен!

Изсумтях и се измъкнах от завивките. Насочих се към кухнята, за да си направя кафе.

-Не, не, не! Не се насочвай към кафето! – препречи ми пътя майка ми. – Навремето Станка Ушева казваше, че навикът е втората природа на човека. А вредните навици, могат да се преборят само с полезни навици. Тя ми натика чаша за чай в ръцете, пълна с неизвестна течност.

-Какво е това? – запитах озадачен.

-Това е гореща вода с една лъжичка пчелен прашец. Навремето Станка Ушева ни е учила, че топлата вода на гладно топи мазнините, а пчелния прашец е чудесен имуностимулатор. Хайде, изпий я на екс. Понеже исках по – скоро да се добера до кафето, започнах да пия. Водата беше блудкава, с особен вкус, от който ми се повдигна, а малки, неразтворени топчета пчелен прашец се полепиха по езика и зъбите ми. С усилие преодолях позива да повърна и протегнах ръка към кафето.

-Не, не, не, не! – спря ме майка ми. – Не си мисли, че ще пиеш кафе по бельо. Навремето Станка Ушева казваше, че за да се чувстваш добре, трябва да изглеждаш добре. Купих ти чудесни ризи, измий се и се облечи. И трите висят в гардероба.

За мен няма нищо по – омразно от това, някой да ме дели от сутрешното кафе. С оглед на по – бързото му достигане се подчиних и облякох една от ризите, които беше купила майка ми. Нервите вече ме тресяха, а и ми се пушеше ужасно. Направих си инстантно кафе, взех пепелник и седнах на кухненската маса.

-Не си мисли, че ще пушиш повече от една цигара с кафето. Навремето Станка Ушева казваше, че не трябва да се пушат повече от четири цигари на ден. Разбира се, най – добре е да не се пуши изобщо, но ако си заклет пушач, е хубаво да се ограничиш само с четири.

-Но аз пуша поне по четири с кафето! – възразих малко гневно.

-Защото не запълваш времето си с полезни навици. Само един полезен навик, може да изкорени вредния. Така казваше Станка Ушева. Затова след закуска може да потичаш. Купих ти чисто нов анцуг – в гардероба е.

След закуска облякох анцуга и излязох, с единствената цел да си взема кафе и да изпуша няколко цигари. Но несъзнателно уплашен от Станка Ушева тичах до кафе машината. Видях се с един приятел, отидох до библиотеката да си взема книга, погледах малко любителски футбол на стадиона и се прибрах за обяд.

-Трябва да изядеш някакъв плод двадесет минути преди да обядваш. – започна майка ми. Станка Ушева казваше...

-Коя по дяволите е Станка Ушева? – викнах без да преценя гнева в гласа си. Майка ми ме погледна уплашено, сякаш я бях зашлевил. После се разплака. Уплаших се. Опитах се да я успокоя. Казах и, че Станка Ушева е напълно права, че отсега нататък ще пия вода с пчелен прашец, ще нося ризи, ще пуша само по четири цигари и ще тичам всеки ден. За доказателство взех една ябълка и я изядох. През следващите шест дни напълно доброволно и самостоятелно изпълнявах всички съвети на Станка Ушева. Майка ми ме гледаше така, сякаш току – що бях слязъл от Олимп. Гордостта в очите и ме накара да забравя донякъде за неудобствата си.

Калина едва изслуша края на историята и посегна към мобилния си.

-Веднага ще звънна на майка ти. Искам да науча всичко за Станка Ушева!



Тагове:   разкази,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: prozaichnapoeziq
Категория: Поезия
Прочетен: 47150
Постинги: 36
Коментари: 15
Гласове: 27
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031