Пролет

Пролет, дълга десет години,

отиде си бързо с новата зима.

Зима, дълга няколко дни -

по – дълга от десет години.

Десет години целувки уханни,

свенливи усмивки, сплетени длани,

топла храна, страстни признания,

потни чаршафи и обещания.

Пролет ухаеща на момичета,

смела и крехка като кокиче,

любима моя, такава си ти,

така те сънувам от няколко дни.

Няколко дни смразяваща зима,

по – дълга от десет години.

Зима, ухаеща на цигари,

вкисната бира и скучни другари.

Няколко дни зима жестока,

доведох вкъщи с лъжата си подла,

слънцето меко вратата ми хлопна,

тръгна си жарко и на високи токове.

Няколко дни живея във миналото,

минало, дълго десет години,

моля през сълзи „Върни се, момиче!“,

ето, скоро ще никнат кокичета.

Искам пак целувки уханни,

свенливи усмивки, сплетени длани.

Любима, моя, лъжата прости ми,

бяха само десет години.

Ще дойде лято – половин живот,

топло и галещо, колкото прошката,

ще дочакаме заедно последната зима,

ще легнем в земята заедно, любима!

А после, крехки като кокичета,

ще вдигнем глава, снега ще пробием,

отива си зимата, върни се, любима,

твърде много са десет години.