Белоцветната вишна
През счупения прозорец, към пет, синьо промъкна се утрото,
изсмя се над моето безсъние и призова слънцето.
Казвам, че беше към пет, защото броих часовете,
плаках и гълтах сълзите си, броих часовете без теб.
Вятърът кихна в стаята и разпиля пепелта от цигарите.
Счупих прозореца вчера от яд и си порязах дланите.
Ядосана бях на съседката – вишната под прозореца -
чукаше по стъклото ми и си кичеше клоните.
Беше си сложила още парфюм, воал и скъпо белило,
чакаше вятъра – своя жених и от радост се беше опила.
С безочлива суета, присъща на твърде красивите,
подреждаше цветовете си и искаше да я снимам.
Искала снимка от същия ден – денят на нейната сватба,
а по - късно още една – когато станела майка.
-Хубава празноглавке! - извиках - От мен ли искаш услуга?
Моят любим ме остави презряна, избяга – венча се за друга.
Друга такава една като теб, суетна – с парфюм и белило,
бива я само да прави едно – да се кичи и да се снима!
-Но защо се ядосваш, приятелко? Нищо не е изгубено!
Има толкова други мъже – млада си и не си глупава!
Какво като точно с този младеж нещата не са потръгнали?
Омъжвам се всяка пролет и още не ми е омръзнало!
Така ми отвърна бялата вишна и се усмихна лукаво,
огледа се във стъклото ми и си оправи воала.
-Не искам съвети от леки жени! - викнах от гняв замаяна,
счупих стъклото с юмруци и си порязах дланите.
А днес отивам, любими мой, да търся Чико – дърваря -
ще му платя пълна надница да ме отърве от досадницата.
Награда на Общинска библиотека "Искра" - гр. Казанлък в Международен поетичен конкурс "Белоцветните вишни"