Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2017 13:19 - Истинска любов
Автор: prozaichnapoeziq Категория: Поезия   
Прочетен: 7976 Коментари: 2 Гласове:
-4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ИСТИНСКА ЛЮБОВ

 

от Христина Дакова

 

След като счупих две чаши от любимия кристален сервиз на майка ми, излязохме да се разходим при изричното условие, че ще говорим единствено на друга тема. И ето, че подминахме спирката, каменната чешма и свърнахме от шосето, за да поемем към реката, а още нищо не сме си казали. Щипя вътрешността на дланите си, отхапвам кожички от устните си и поглеждам косо майка ми, която изглежда по-красива в хладния здрач.

-Глобализацията е явление при което едно събитие в дадена точка на света се отразява в много други точки на света.

Майка ми спира и ме поглежда.

-Имаш предвид, че се отразява медийно ли?

-Имам предвид, че това събитие става причина за други събития в други точки на света. Например :някой в Америка ти казва, че те обича и ти зарязваш годеника си в България.

-О-о-о-о-х, майната ти! - изплаква майка ми и хуква да тича. Аз хуквам след нея.

-Къде отиваш? - питам я на пресекулки. Дишането ми е трудно, макар че отказах цигарите преди месец. Освен това съм леко уплашена, дали не докарах майка ми до нервен срив с цялата тази драма. След като всички мои приятели окачествиха намеренията ми като пълна глупост, майка ми остана единственият човек, който би ме подкрепил в решението ми. Обикновено се съгласява с всичко което правя и не разбирам защо се заинати толкова по този въпрос.

-Да се хвърля във вира! - отвръща през рамо и аз едва разбирам думите и, защото вечерният вятър ги отнася към реката.

-Чакай, ще се хвърля и аз! - правя драматична пауза. - Защото съм нещастно влюбена! - още една драматична пауза.- И никой не ме разбира!

Майка ми спира и обръща крехкото си тяло към мен.

-А ти разбираш ли се?

-Разбирам, че Йоан е любовта на живота ми. Това разбирам!

-А преди осем месеца Павел беше любовта на живота ти. Ще отречеш ли?

-Не съм казвала такова нещо! Казах, че е мъжът на живота ми – има разлика!

-Само две чаши бяха останали от сервиза ми! Само две! И няма да купувам нов, защото ще се появи Петко или Иван или Драган!

-Няма да се появи! Няма! Йоан е любовта на живота ми! Той е мъжът с главно М.

Долавям омраза в погледа на майка ми и това ме вбесява. Тя е длъжна да е на моя страна. Да ме подкрепя. В крайна сметка тя е виновна за моето раждане. А освен това не е искала позволението ми да ме доведе на този свят.

-Ела да ти покажа нещо и после се хвърлям във вира! - казва майка ми и тръгва по обратния път.

-Какво ще ми покажеш?

Тя не отговаря. Върви толкова решително, сякаш върви към разковничето на всичките си проблеми.

-Какво? Какво ще ми покажеш?

Подтичвам след нея, гадаейки отговора. Надеждата заема мястото на страха. Дали не е някаква стара реликва? Писмо от прабаба ми, съвет към неродените и правнуци. Или някоя снимка, свидетелстваща за нечия изневяра?

-Какво? Какво ще ми покажеш? Да не би Йоан да ми е изпратил нещо?

Майка ми се заковава по средата на тротоара.

-Ти наистина не си с всичкия си. Какво мислиш ще ти изпрати Йоан?

-Пръстен! - проплаквам.

Очите на майка ми заплашват да изкочат от орбитите си и да цопнат на асфалта.

-Наистина ли си помисли, че Йоан ще ти изпрати пръстен по пощата? Кажи ми честно? И ако отговорът е да, директно ти записвам час при психиатър.

Това заболя. По принцип съм земен и практичен човек, но всъщност наистина тайно се надявах на някоя романтична изненада от Йоан. Какво по - романтично от пръстен по пощата?

Майка ми върви толкова уверено, че се радвам, че сменихме посоката и вирът остана зад нас.

-Какво? Какво ще ми покажеш?

Тя има такава преднина, че не мога да разбера отговора и. Затичвам се и я настигам точно пред портата на къщата.

-Влизай и сядай на дивана! И мълчи!

Любопитството е по - силно от гордостта ми. При други обстоятелства бих се възпротивила, но сега отчаяно искам да разбера какво ще ми покаже майка ми. Тайно се надявам това да е нейното съгласие, нейното позволение да зарежа годеника си заради друг мъж.

Тя изчезва в спалнята и след малко се появява с някаква опърпана книга в ръка.

-Какво е това?

-Ти ми кажи!

Оглеждам книгата и я познавам. Това е Домашната библия на майка ми, макар и да не разбрах защо носи това гръмко име. Съдържа народни рецепти за цяр, съновник и хороскоп. Тя ми я подава с победоносен вид. Отварям я и една скъсана страница изпада от вътрешността. Поглеждам я бегло и забелязвам, че няколко реда са подчертани с маркер. Отправям въпросителен поглед към майка ми. Тя ми прави знак с глава да го прочета. Зачитам на глас:

-Влюбвате се и изстивате толкова бързо, че сантименталният Ви живот обикновено е пълна каша.

-Много точно казано! - заявява майка ми.

Гледам страницата объркана. После си спомням. Бях на единадесет и бях влюбена в Ивайло, който седеше до мен на чина. Той беше първата ми любов и бях убедена, че ще се омъжа за него. Когато прочетох това изречение в зодиака си се вбесих и скъсах страницата, защото бях сигурна, че Ивайло ще бъде единствената ми любов. После скъсах една страница от хороскопа за Лъв, защото там пишеше, че Лъв и Телец са несъвместими.

-Искам само да видиш как си осакатила целия хороскоп. - казва майка ми и разгръща Домашната библия, или поне това, което е останало от нея.

-Мисля, че Никола беше Водолей! - показва ми мястото, където липсва страница. - И беше любовта на живота ти, нали?Ясен беше Стрелец, Марин – Рак, Милко – Риба....да продължавам ли?

Импулс на гняв замъглява разсъдъка ми и аз скачам от мястото си и грабвам книгата от ръцете на майка ми. Късам я на малки парченца, със цялата злоба на която съм способна. Скачам върху остатъците и и съскам през зъби: Йоан е любовта на живота ми! Йоан е любовта на живота ми!Йоан е любовта на живота ми!

Майка ми отваря входната врата и хуква навън в мрака.

-Чакай! Не се хвърляй във вира!Ще провалиш сватбата! - викам и тичам след нея.



Тагове:   разкази,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
26.09.2017 19:17
Абсолютно права си, че Йоан е любовта, защото

УСЕЩАНЕТО ЗА ЛЮБОВ НА ЖИВОТА Е ТУК И СЕГА, не в бъдеще и не съдбата на тази любов!
цитирай
2. rosiela - Хубав разказ.
26.09.2017 21:22
Най-смисленият е образът на майката!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: prozaichnapoeziq
Категория: Поезия
Прочетен: 47152
Постинги: 36
Коментари: 15
Гласове: 27
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031