НАИВНИ СИНИ ОЧИ

ОТ ХРИСТИНА ДАКОВА

Срещнах Л в кварталната сладкарница, която не предлагаше много добри торти, но все пак предлагаше торти и беше току до входа ми – достатъчна предпоставка да я избера, когато усетя глад за сладко, или някакъв друг глад. Или ако трябва да съм по-точен срещах Л. Срещах я четиринадесет пъти преди да я заговоря или ако трябва да съм по-точен, ходех там в определен час, за да я срещам. Тя беше там точно в един наобяд, всяка Събота и Неделя. Този факт установих бързо – масите на сладкарницата се виждаха от терасата ми. По това време залаганията не вървяха и губех, а Л носеше скъпи дрехи и високи лачени токове, кожени палта, а сините и очи гледаха наивно и доверчиво. Не ме разбирайте погрешно – намеренията ми към Л не бяха непременно меркантилни. Когато я доближах, дланите ми се потяха и сърцето ми прескачаше. Харесвах я. Но също така харесвах кожените и палта и наивността в очите и.

Не исках да бързам и да препирам събитията, жените имат усет за нахалници и обикновено ги отрязват. Исках нещата да изглеждат естествени, затова го играех незаинтересован и разсеян, сякаш русите и коси и наивните сини очи не важат пред вкуса на тортата в чинията ми.

-Разбираш ли какъв голям проблем е това? Не трябваше да ми даваш този съвет, сега цялата ми психика е разтроена и аз съм разтроена, и нямам миг спокойствие, ровя ли, ровя в главата си, и нищо не изравям, нищо не се получава, разбираш ли как се мъча, разбираш ли какъв голям проблем е това? - Л затвори телефона, погледна го и изкрещя в лицето му „Кучка“.

Не мога да скрия, че монологът на Л доста ме заинтригува, но и ме разстрои, защото жените се палят така най-вече заради някой мъж. Да, явно имше мъж в живота на Л и аз трябваше да го изместя по най – елегантния начин, възможно най – естествено. И ето какво ми хрумна. Настроих алармата си за след десет минути и когато тя звънна я спрях и допрях телефона до ухото си. - Повече не искам съвети от теб! Добре ми казваше мама, не се дели от акъла си, а аз...

В този момент очите на Л се разшириха и потъмняха, тя се наклони напред и доби такова изражение, сякаш я бях заплюл в лицето. Аз забравих да продължа фалшивия разговор и зачаках развръзката, гледайки я притеснен.

–Не мислите ли, че и това е съвет? - попита Л. В гласа и се долавяха стържещи нотки. Понеже не разбрах смисъла на въпроса и едно „но“ заседна в гърлото ми.

-Не се дели от акъла си! Не мислите ли, че и това е съвет?

-Да, но...- започнах объркан.

-Как се приема такъв съвет? Този съвет противоречи на същността на съветите. Сякаш този който ти го дава измива ръцете си и те хвърля в дълбокото, не мислите ли?

Очите на Л пареха. Дори ми се стори, че едното и око се е изкривило малко надясно. Помислих, че губи разсъдъка си и не знаех как да продължа, нямах представа от какви събития е провокирана крайната и реакция.

-Защото точно това ми каза и брадотвчедка ми, разбирате ли? Каза ми „Не се дели от акъла си!, а аз...аз ...аз нямам акъл! След тези думи Л се разплака. Или по-скоро се разрида и започна да бърше сълзите и сополите си с длани. Подадох и кърпичка.

-Но какво говорите? - започнах аз. Същевременно ми се стори, че шансовете ми се увеличават. Какво пък, ако наистина нямаше акъл? А е богата? От друга страна хората без акъл трудно биха осъзнали този факт.

-Защото баща ми тогава...тогава...

И Л започна да разказва.

Имала бурен и проблемен пубертет, който се оказал най-проблемен към края си, когато Л изживяла един изгарящ романс с някакъв младеж. Това била голямата и любов, дори днес можела да го заяви с чиста съвест, но за съжаление младежът я замесил в големи проблеми, какви точно Л не можела да каже, но те били такива, че очернили не само нейното име, но и името на цялото и семейство. Л прекратила връзката си с младежа и отпосле трябвало да лекува не само разбитото си сърце, но и да събира счупените парчета на разбитата си репутация – нейната и на родителите и. Въобще Л изживяла ужасен период – на сълзи и нервни припадъци, на скандали с домашните и раздели с приятелите. „Така е защото никога никоко не слушаш!“ - казал и баща и с пламнал поглед по време на един скандал. „Ти никога не приемаш съвети!“ По време на този скандал Л била в особено душевно състояние и думите на баща и и оказали силно влияние. Л решила оттук нататък да се вслушва във всеки съвет, а и не само това. Тя трябвало да се научи дори да търси съвети.

-И ето, така живея вече петнадест години, според съветите, които получавам, и да Ви кажа живеех си добре, досега, имам предвид, когато братовчедка ми реши да ми даде този глупав съвет. И ето го проблемът – аз вече нямам акъл, от който да не се деля, разбирате ли? Разбирате ли какъв голям проблем е това?

-Мисля, че имам съвет за вас! - казах и усетих пламъчето в лявото си око. Нещо хитро се вътреше в главата ми.

-Нима имате? - попита Л и очите и изсъхнаха. Те придобиха онзи наивен вид, който толкова ми се хареса отначало.

-Да, имам. Ето какъв е той! Вие непременно трябва да се омъжите. Трябва да се омъжите за първия мъж, който Ви предложи брак. Защо ли? Тук не става дума за любов, а за спокоен и сигурен живот. Омъжвайки се, Вие ще получите човек до себе си, който винаги ще Ви съветва. Няма да се притеснявате за взимането на трудни решения и винаги ще имате опора. Но разберете! Не трябва да се бавите! Омъжете се за първия, който Ви предложи!

Вече обмислях как да направя предложението, когато Л извика със светнал поглед.

-Непременно! Непременно ще се омъжа за Павел! О, благодаря Ви! Вие ми дадохте чуден съвет и ето че решихте проблема ми. Благодаря Ви! Благодаря Ви от сърце!

-Но чакайте малко! Кой е Павел? Аз...

-Павел ли? Павел е същото онова момче, за което Ви разказах. Голямата ми любов! Той наскоро се върна в живота ми и ми направи предложение. Не знаех как да постъпя и тогава братовчедка ми ми даде онзи ужасен съвет. Но сега Вие всичко решихте! А мислех, че не мога да очаквам помощ от младеж с такива наивни сини очи като Вашите! Л ми смигна и ми махна за сбогом.

-Поне ми плати тортата, кучко! - помислих си и забодох вилицата си в последното парче, но вече не ми се ядеше. Наивни сини очи! Друг път!