МЪДРА СТАРИЦА
Теб, цъфнала вишно бих те възпяла,
една аз в самотата си - цяла
и ти в самотата си бяла – една,
как отронваш цветец мимолетен,
а аз сълза помътняла -
трофей за мъдрост,
за свободата – медал,
но едва ли за туй съм мечтала
и едва ли ти за туй си мечтала.
Теб, цъфнала вишно бих те възпяла -
на времето вечно- отпор,
а аз на времето вечно – мерило,
как на инат раждаш напролет,
а аз на инат те поливам,
напук на младостта посивяла,
но едва ли за туй съм мечтала
и едва ли ти за туй си мечтала.
Теб, цъфнала вишно бих те възпяла
и бих те показвала горда и бяла -
канара в кръговрата на преходност,
до рухнал дом - цяла,
на съседи случайни и гости далечни -
обелиск във забравата,
но едва ли за туй съм мечтала
и едва ли ти за туй си мечтала.
Теб, цъфнала вишно те нарекох приятелка -
другар верен във дните, когато заедно мечтаехме
и тук засадихме мечтите за сплетени длани,
чела смирено допряни, устни развързани,
сърца от копнеж запламтяли, планове, клетви, сълзи -
на човека – мерило, на свободата – отпор,
нали цъфнала вишно, за туй си мечтала
и аз за туй съм мечтала,
да бъдеш за двама събор, цъфнала вишно,
мъдра старице, така бих те възпяла!