Двойно значение

Купих си десетсантиметрови токчета. Вървя по разбитата павирана улица след рижо куче, което държи комат хляб в устата си. Високото самочувствие върви с високи токове. Ако тренирам всеки ден и се науча да стъпвам уверено дори по разбит паваж, ще изпълня точка едно от списъка на Симона. Десет неща, които една уважаваща себе си жена трябва да умее. „Не ти трябва психиатър!“ – все ми повтаря Симона. „Вместо да даваш осемдесет лева за тъпите брътвежи на докторка, завършила Медицинския, можеш да си купуваш нови обувки всеки месец. Послушай ме, аз също съм завършила Медицинския. Самочувствието идва с обувките, не с дрънканиците.“ Симона е педиатър. Педиатър, който върви уверено на десетсантиметрови токчета дори по разбит паваж.

За да изпълня точка пет от списъка на Симона – една уважаваща себе си жена, трябва винаги да има цел, съм се насочила към сладкарницата на ъгъла. Същото вероятно важи и за рижото куче. Пастите с маскарпоне не вървят с високото самочувствие. Но пък се чувствам толкова добре в компанията им. За тях не трябва да се бориш, да чакаш, да се трудиш. Костват ти само три лева, триста грама наднормено тегло и два дни глад и самообвинения.

-Не разбирам хората с високо самочувствие...- казвам на Симона, докато унищожавам порция пържени крилца. Тя пие само минерална вода. -Изглеждат сякаш си мислят, че са надхитрили живота. Ако прочетат „Майстора и Маргарита“...

-Отговори ми на следния въпрос! - прекъсва ме Симона. - Кой ще пребори рака по – лесно? Увереният човек или смачканият човек? - Ако прочетеш „Майстора и Маргарита“...-започвам аз.

-Искаш ли да си намериш мъж? - атакува тя. Не отговарям, защото не съм сигурна в отговора. Ако си намеря мъж, вероятно ще имам много задължения. Ще трябва да ставам рано, да правя закуска...обяд и вечеря. Може би ще трябва да родя и да се заема с всички произтичащи от това задачи. - Просто спри да споменаваш Булгаков и започни да четеш Паулу Коелю. - казва Симона и сдъвква дъвка. След като се запозна с бъдещия си съпруг Симона отказа цигарите. - Щастието е твърде скъпо! - казвам и паля цигара.

Някой е хвърлил кренвирш на пътя. Рижото куче поставя грижливо комата хляб до кренвирша. После се заема с плячката. Когато приключва, взима отново хляба в уста и тръгва. Но след няколко крачки се свлича на земята, обхванато от болезнени конвулсии. От устата му потича пяна. Ставам свидетел на кучешката смърт. Тя побеждава живота за няколко минути. Някой е отровил кренвирша.

Защо рискуваме обичайното и сигурното за новото и привлекателното? Не искам да съм слаба, уверена и да вървя на високи токове. Достатъчен ми е комат хляб. Въпросът е, че вече не ми се ядат пасти с маскарпоне. Повече никога няма да опитам кренвирш.

Хората са жестоки, но аз съм най – големият си враг. Убивам самочувствието си посредством голям арсенал от китайски мъчения. Когато се храня си повтарям: „Какво прасе си!“ След всяко неуспешно интервю си повтарям : „Колко си тъпа!“ При всеки поглед, насочен към мен си повтарям :“Колко си грозна!“ Споделих проблема си с доктор Стаменова.

-Ниската самооценка е характерна за депресивните хора. - започва тя. - Проблемът е, че дълго си била в депресия без да вземеш мерки. Ниската самооценка се е превърнала в навик. Във втора кожа. Сега трябва да замениш вредните навици с полезни навици.

Доктор Стаменова ме съветва да се гримирам и да си правя снимки, за да добия реална представа за това как изглеждам. Изненадващо, но снимките страшно ми харесват. Дотолкова, че започвам да сменям профилната си снимка във фейсбук всеки ден. Колко много лайкове! Аз съм красива!!!

Някой е публикувал следното: „ Колкото и да си сменяш профилната снимка, по – красива няма да станеш!“ За мен ли се отнася? Ентусиазмът ми пресъхва. Поглеждам се в огледалото. Красива ли съм или грозна? Спешно някой да ми каже истината.

-Писна ми да се провалям на интервюта! - казвам на Павел докато дъвча последното парче пица. - Не разбирам какво не ми е наред! - Спри да се обвиняваш! - казва ми Павел. - Понякога не всичко зависи от нас. Хората си мислят, че правят избор, но всъщност са жертва на обстоятелствата. Ето, ти палиш цигара. Избрала си да запалиш цигара, нали така? Но помисли за следното. Щеше ли да запалиш цигара, ако цигарите бяха забранени в България и ти никога не си пропушвала?

Тази мисъл ужасно ме успокоява. Дори цигарата е по – страхотна. Павел е моят гуро. Завършил е философия. Ако някога ми предложи брак ще кажа „да“. Не е хубав, но е толкова мъдър. От мен нищо не зависи! Жертва съм на обстоятелствата. Също като рижото куче.

-Николай си търси счетоводителка. Той е приятел на мъжа ми и е много готин. Със сигурност ще те вземе. Така че се стягай. Може покрай работата да се случи и нещо друго. - казва ми Симона.

Николай наистина е готин. Щастието вече не ми се струва толкова скъпо. На диета съм и отказвам цигарите. Купих си няколко чифта високи токове. Работя във фирма за строителни инструменти. Николай наистина е готин.

Не е за вярване! Отивам в командировка в Кърджали заедно с Николай. Някакви инструменти в склада трябва да се опишат. Не съм яла от три дни.

Описвам инструменти от десет часа. Лошото е, че не знам какво описвам. Не правя разлика между ъглошлайф и винтоверт. Бай Мюмюн ми помага.

-Няма ли да приключвате вече? - пита Николай, когато влиза в склада. Спасението ми е близо. Макар че любопитството ме гризе. Къде ли е бил Николай цял ден?

-Само да опишем още две три анджъклами, бай Мюмюне! - казвам, докато прекосявам склада. Токчетата ми отекват по мраморния под. Лицето на бай Мюмюн се променя, но самочувствието ми е твърде високо, за да го забележа.

-Как може да говориш такива глупости пред бай Мюмюн? - пита ме Николай, докато пътуваме за София. Не разбирам.

-Какво съм казала?

-Знаеш ли какво значи анджъклама? - пита Николай и се подсмива.

-Значи нещо, чието име не знаеш. Някаква джиджафка.

Изчервявам се. Нарушила съм точка шест от списъка на Симона: „Никога не използвай диалектни думи“

Николай избухва в смях.-Да беше видяла лицето на бай Мюмюн.

Телефона на Николай звъни. Поглеждам го крадешком и виждам снимка на жена по бельо.

За да го върна на Николай преспивам с Павел. Той ми казва истинското значение на „ анджъклама“. - Моля те, предложи ми брак, ще приема! - хлипам пред Павел.

Павел не ми вдига телефона от месец. Някой спешно да ми каже! Красива ли съм или грозна?