МЪДРА СТАРИЦА

Теб, цъфнала вишно бих те възпяла,

една аз в самотата си - цяла

и ти в самотата си бяла – една,

как отронваш цветец мимолетен,

а аз сълза помътняла -

трофей за мъдрост,

за свободата – медал,

но едва ли за туй съм мечтала

и едва ли ти за туй си мечтала.

Теб, цъфнала вишно бих те възпяла -

на времето вечно- отпор,

а аз на времето вечно – мерило,

как на инат раждаш напролет,

а аз на инат те поливам,

напук на младостта посивяла,

но едва ли за туй съм мечтала

и едва ли ти за туй си мечтала.

Теб, цъфнала вишно бих те възпяла

и бих те показвала горда и бяла -

канара в кръговрата на преходност,

до рухнал дом - цяла,

на съседи случайни и гости далечни -

обелиск във забравата,

но едва ли за туй съм мечтала

и едва ли ти за туй си мечтала.

Теб, цъфнала вишно те нарекох приятелка -

другар верен във дните, когато заедно мечтаехме

и тук засадихме мечтите за сплетени длани,

чела смирено допряни, устни развързани,

сърца от копнеж запламтяли, планове, клетви, сълзи -

на човека – мерило, на свободата – отпор,

нали цъфнала вишно, за туй си мечтала

и аз за туй съм мечтала,

да бъдеш за двама събор, цъфнала вишно,

мъдра старице, така бих те възпяла!